Hunt for the Ring - Fury of Frodo
Публикувано от Hristo Filipov на
Hunt for the Ring e игра, базирана на великото произведение на Дж. Р. Р. Толкин Властелинът на пръстените. В нея един от играчите поема ролята на Фродо и неговите спътници, които пътуват от Графството до Ломидол, докато до 4 други играча представляват Назгулите, които се кооперират в опитите си да открият хобитите! Докато пътуват, Фродо и спътниците му трябва да устоят да не бъдат покварени от Пръстена, който Фродо носи, защото ако поемат твърде много поквара Назгулите ще спечелят играта!
Hunt for the Ring е дедуктивна игра със скрито движение по игралното поле, която се изиграва в две глави, всяка от която се развива на различен борд. В първата глава играчът, контролиращ Фродо се опитва да се придвижи от Графството до Брее за 16 хода без да бъде покварен от Пръстена. Ако Фродо успее да се справи със задача си, той ще може да запази състоянието на играта си и да продължи с втората глава от историята друг път или пък още веднага – като този път трябва да придвижи Фродо от Брее до Ломидол. Във втората глава играчът управляващ Фродо не го контролира директно, а вместо това тегли карта от специално тесте, което предначертава пътя му и той трябва да го следва, опитвайки се да избегне атаките на Назгулите с помощта на Гандалф, който го защитава!
ЧАСТТА ЗА ЛИЧНО МНЕНИЕ: Hunt for the Ring е игра по Властелинът на пръстените – това само по себе си е достатъчно, за да привлече сериозно вниманието ми, тъй като трилогията от филми по книгата е любимият ми филм евър! Като се добави фактът, че дизайнерите на играта са същите, които ни дадоха „Властелинът в кутия“ или иначе казано една от най-любимите ми настолни игри – War of the Ring, не може да се каже, че имах малки очаквания! Напротив – големи бяха! Оправдаха ли се те, обаче? Да видим.
На първо място, трябва да е ясно, че играта е съвсем различен тип от War of the Ring – в Хънта не се разкарва цялостната история от Властелина, а само малка част, свързана с пътуването на Фродо и компания от Глафството до Ломидол.
На второ място, това е дедуктивна игра със скрито движение по карта и това е най-основното и съществено за тази игра.
И двете съществени разлики спрямо War of the Ring водят до заключението, че това е доста различна игра, която не се конкурира с нея по никакъв начин. Тя е нещо различно и феновете на Властелина могат спокойно да имат и двете. Разбира се, ако харесват дедуктивния жанр.
Трябва да се има предвид, че играта има немалко правила и в началото е трудно да се разберат и обяснят, макар че след като са започне играенето с радост се установява, че не са толкова сложни, колкото звучат. От една страна е интересно, че има и втора глава с добавяне на нови правила, но от друга – има нови правила, които ще трябва да прочетете и да осмислите разликите с тези от първата, за да продължите.
Това е сравнително дълга дедуктивна игра за геймъри, които ще й отдадат нужното внимание и харесват жанра и Властелинът на пръстените. Лично за мен играта е добра, но не нещо невероятно. Част от мнението ми се дължи и на факта, че дедуктивният жанр не е сред любимите ми.
Харесва ми:
- По Властелина на пръстените е;
- Хубави илюстрации и компоненти като цяло - играта е пипната;
- Интересна и заплетена система за дедукция;
- Избиране на действия чрез мятане на зарчета – една от любимите ми механики, която я има и в War of the Ring;
- Две игри в една кутия (още не знам това плюс ли е или минус);
- Асиметричен геймплей – играта е различна, в зависимост от това дали играеш с Фродо или с Назгулите.
Сподели публикацията
← По-стара публикация По-нова публикация →